Китай трайно се нанася в Близкия изток, строи втора военноморска база

Китай ще построи военноморска база в Пакистан, съобщава South China Morning Post, цитирайки източници в Китайската Народно-освободителна армия.

Изданието отбелязва, че това ще бъде втората чуждестранна военна база на Китай - първата започна да се изгражда през 2016 г. в близост до американските бази в Джибути.

Новата база на китайския флот ще бъде разположена в пристанищния град Гуадар, заемащ стратегическа позиция в Арабско море.

Пристанището на пакистанският град, който служи като "врата" към Ормузкият проток (над 30% от световната търговия с петрол), е предадено под юрисдикцията на Chinese Overseas Port Holdings за срок от 43 години и от ноември 2017 г. обработва търговски товари от Китай. Това стратегическо съоръжение служи като основно звено от проекта на китайско-пакистанския икономически коридор.

Китай планира да отпусне 622 млн. долара за развитието на военната база и пристанището от държавния бюджет.

Реалния интерес на Китай към Джибути и Пакистан е свързан с желанието да има военно присъствие във всички най-големи морски проливи. Този, които контролира проливите, контролира петролните потоци и до 90% от световната търговия.

Защитата на подобна система бе една от основните цели на САЩ в периода Pax Americana. Китай се стреми да създаде подобна система.

Присъствието на Китай в Южнокитайско море му дава контрол върху търговските потоци от пролива Малака, през които минават ежедневно 13,6 милиона барела петрол.

"Хората подценяват тази заплаха, защото не са много добре запознати с проблема", казва Робърт Хаддик, автор на книгата "Пожар във водата: Китай, Америка и бъдещето на Тихия океан".

Ключовите световни проливи за търговията с петрол са: Малака, Суецкия канал, Панамския канал, Баб ел Мандеб, Ормузския и Черноморския.

С построяването на двете военноморски бази Китай ще контролира двата ключови за световната петролна търговия (над 30%) протока, Баб ел Мандеб (Джибути) и Ормузкият (Пакистан).

Ормузкият проток (на арабски: مضيق هرمز - Madīq Hurmuz, на персийски: تنگه هرمز - Tangeh-ye Hormoz) е тесен пролив, свързващ Оманския залив на югоизток и Персийския залив на югозапад.

Северното му крайбрежие принадлежи на Иран, а южното му е омански ексклав и територия на Обединените арабски емирства.

Протокът е с дължина 195 км и широчина в най-тясната си част около 54 км. Дълбочината му достига 229 m. Разделен е на 2 транспортни коридора, всеки от които с ширина около 2,5 км с буферна 5-километровата зона между тях. Проливът е единственият морски път за износ на нефт и природен газ от района на Персийския залив за световния пазар.

Протока Баб ел Мандеб (араб. باب المندب, „Порта на плача“), наричан още Бабелмандебски пролив, е пролив в югоизточния край на Червено море, който го свързва с Аденския залив на Арабско море и с Индийския океан. Той е разположен между Арабския полуостров и Африканския рог и е част от водната граница между континентите Азия и Африка. След откриването на Суецкия канал проливът става основна част от морския път от Европа към Южна и Югоизточна Азия, което го прави един от най-натоварените водни пътища на планетата и определя неговото голямо стратегическо значение.