Каталонския урок – как драмата прерасна в фарс

И ето, каталонската драма приключи. Събитията, които можеха да прераснат в трагедия, завършиха с фарс. Ръководителят на автономията с застрашителното име Пучдемон стана вероятно първият от много години политически бежанец в Европа, напускайки Испания, и укривайки се в Белгия, пише колумниста на грузинското издание Аpsny Тенгиз Аблотия.

Ще бъде много забавно, ако Мадрид започне дълго и упорито да изисква неговото екстрадиране, а Брюксел започне да протака. Ние сме свикнали с подобно протакане в случаите, когато от едната страна е развита държава, а от другата – страна от третия свят, а тук – абсолютно всичко е необичайно - Испания и Белгия.

Впрочем, в дадения случай съдбата на един конкретен политик-неудачник - не е най главното.

А главното в случая е това, че пред очите на Европа протече първият опит за преразглеждане на следвоенните граници, които демонстрираха съществуващите правила на играта, и в същото време показа, къде преминава границата на сепаратизма.

Последното е най-поучително. Сепаратизмът завършва там, където расте жизненият стандарт. В богатите страни е възможно излизането от състава само при наличието на добра воля и на двете страни. Като например във Великобритания, Лондон даде възможност на Шотландия да проведе референдум за независимост.

При това, че в случай на положителен вот, обявяването на независимостта на Шотландия не бе застрашено от нищо - това би станало със съгласието на британското правителство и с признаването от международната общност.

Шотландците се бориха в продължение на векове срещу Англия, за това са написани стотици книги, заснети са десетки филми, и изглеждаше, че те няма да изпуснат възможността най-накрая да създадат своя собствена държава.

Но уви, или може би наопаки, за щастие, емоциите разбира се са хубаво нещо, Уилям Уолъс, Уолтър Скот и Робърт Бърнс щяха да бъдат във възторг, но те, намирайки се на небето, няма да могат да помогнат на новосформираната държава за преодоляването на многобройните проблеми, които неизбежно ще възникнат, ако Шотландия реши да скъса връзките създавани от векове.

В Каталония, с оглед на южния темперамент, всичко се случи много по-брутално, и в един момент изглеждаше, че сблъсъкът е неизбежен.

Но, в края на краищата, и там победи трезвия разум и икономическите сметки. Още повече, че за Каталония не се предвиждаше мирен развод по британски - Мадрид, за разлика от Лондон, не показа ни най-малкото желание да признае новата хипотетична държава.

Въпреки това, в Каталония, в крайна сметка се случи същото, като в Шотландия - искайки дълбоко в сърцата си да бъдат независими, каталонците не се осмелиха да поемат курс към усложнения, и да поставят под въпрос собственото си благополучие.

Това е единственото разумно обяснение за етническия мир в богатите страни – обяснение на това, защо Белгия никак не се разпада на Валония и Фландрия, Канада не се разделя на френска и английска части, а разговорите за независимостта на Квебек си остават само на приказки.

Защо десетки други национални малцинства не желаят да напуснат държавите "майки"?

Нещата са прости - независимостта не идва просто ей така, и никой не я подарява на никой. За нея трябва да се изпотиш, а понякога е жизнено необходимо да се пролее кръв. Това на никой не му харесва, но в световната история на практика няма случаи, когато държавността се появява на бял свят без катаклизми и кръвопролития.

Понякога, самият факт на придобиването на независимост преминава безкръвно и мирно, но впоследствие, като правило без жертви не се разминава.

Каталония и Шотландия показаха, че за да бъдеш сепаратист, е за предпочитане да си беден. Винаги е по-лесно се издържат трудности и лишения там, където хората нямат какво да губят, освен целите си. Или, трябва да има на лице агонизираща, умираща система, както в СССР, или вървяща по наклонената плоскост империя, като Англия и Франция през 40-те и 50-те години.

И най-главното, ако народа иска да получи независимост, той не трябва да знае, какво го чака в близко бъдеще. Разбира се, възможно е в крайна сметка страната да забогатее, а денят на независимостта да стане за нейното население истински празник, но по-вероятно, това няма да се случи веднага, а ще отнеме много години и ще донесе много лишения.

Ако средностатистическия грузинец знаеше за кошмарите, които го очакват през 90-те години, за изгубените Абхазия и Цхинвали - щеше ли да гласува за независимост през 89-а? Доста съмнително.

От тази гледна точка каталонците нямах нито един, дори минимален, дори символичен шанс за отделяне от Испания – те знаеха точно за проблемите, които ги очакват, и решиха да не се стига до тях.

Богата страна, богат край, богато население. То се оказа просто неподготвено за това, че е необходимо да се плати за независимостта. Те не са готови да изгубят работата си, да намалят заплатите, да намалят потребителския апетит. Да не говорим за това, че никой дори не си и помисли да постави челото си под полицейска палка.

Към хубавия живот бързо се привиква, а да се откажеш от него – със времето става все по-трудно и по-сложно.

Освен това, конфронтацията между центъра и региона - винаги е в известен смисъл като старата съветска игра "кой кого ще хлъзне". Резултатът до голяма степен зависи от упорството на страните – който се окаже по-твърд и упорит – той има шанс да победи.

Привържениците на каталонската независимост загубиха не тогава, когато Пучдемон избяга в Брюксел, а когато през първите дни след референдума, уплашени от оттеглянето на бизнес компаниите, отстъпиха и включиха на заден ход. Когато вместо да декларира независимост, местното правителство започна да се усуква, раждайки изключващи се взаимно заявления.

Именно през първите дни на конфронтацията стана ясно, че каталонците не са готови за жертви, и в тази ситуация победи този, който бе по готов към твърди решения и нямаше намерения да прави отстъпки.

В крайна сметка Испания запази териториалната си цялост, като роди при това първия политически бежанец от много десетилетия.

Каталония демонстрира на всички отличен урок - искате да станете независими - започнете да действате в тази посока по-рано, преди народа ви да забогатее. Запасете се с оръжие, храна и гориво - ще имате нужда от тях.

И обратното - имате сложна от етническа гледна точка страна, и се страхувате от сепаратизъм? Имате само една възможност - страната ви трябва срочно да разбогатее. В този случай, сепаратизмът в главите на хората, в настроенията и мечтите им няма да изчезне, но ако гражданите имат какво да губят, освен техните вериги, в крайна сметка, благосъстоянието ще се окаже по-важно от историческата справедливост.