Le temps: Колко далече ще стигне цензурата в Европа?

Пред лицето на терористични атаки и други актове на насилие по цяла Европа, властите, изглежда се безпокоят най-много, как да не допуснат обвинения по адрес на всичките чужденците, заради осъдителното и даже криминално поведение на някои от тях, пише Мари-Елен Миотон в швейцарския вестник Le temps.

„Тази загриженост се превръща в фиксидея за политическите лидери до такава степен, че населението е възмутено от този нов морал, който не позволява да се порицават престъпниците само защото са мюсюлмани, и опозорява населението, страдащо от техните престъпления“, пише тя.

„Може само да съжаляваме, че след всяко правонарушение, извършено от чужденци или мюсюлмани, трябва да слушаме призиви да се въздържаме от обвинения, което дразни още повече, защото подразбира, че цялото население са расисти и ислямофоби, а имено това е пример за необосновано обобщение! Дразни и фактът, че отношението към тези обобщения е различно. В някои случаи ги търпят и даже поощряват.

"Например, когато се разгоря скандалът с педофилите в католическите кръгове, цялата Църква се оказа под подозрение. Но във Франция никой на нарича антиклерикализма с неговото име – оскърбление за християнската религия. Представете си, какви проклятия щяха да се струпат на главите на тези, които биха казали такива неща за имамите!", възмущава се Миотон.

Солидаризирайки се с писателката Елизабет Бадентер, която обвини властите в посегателство върху свободата на словото посредством пресичане на всякакви дискусии за исляма или други религии, Миотон иска отговор на въпроса, защо полицаите в Кьолн се опитаха да потушат скандала около трагедията в новогодишната нощ, а в Стокхолм са мълчали за подобни събития през лятото.

"Този стремеж да се укрият или представят опасните процеси като незначителни, е отричане на реалността, издевателство над здравия разум, и своеобразно подпомагане на виновниците на престъпленията. Не бива да се чудим, че десните партии в цяла Европа трупат точки", резюмира авторката.