Такъв ли хумор ражда германската култура?

Мустафа Картоглу (Mustafa Kartoğlu)

Вие, разбира се знаете за гадостта, която прозвуча в ефира на хумористична програма по немския телевизионен канал ZDF под названието „стихове за Ердоган“.

В такива случаи опозиционните медии са изпъстрени със съобщения от рода „Ердоган го критикуват, направо го удавиха“, в отговор излизат публикации „ не е така, обидиха го, унизиха го“ и т.н.. Обикновено никой не обръща внимание каква е тази критика или обида“.

Затова според мен е по-правилно да цитирам тази „критика“. Най-вече, за да може читателят или зрителят сам да прецени дали е критика или обида. Но и аз не мога да повторя тук това, което беше казано по ZDF под формата на „хумор“. Намерете го в интернет и го чуйте. На практика всеки турски гражданин има представа за Германия, най-малкото от живеещи в чужбина роднини. Изхождайки от това ще отбележа: това, което се представя за „хумор“ е порнографска фантазия на тези, за които всички „не немци“ са хора второ качество. Някой приписва на турския президент всички гадости, за които самият той си фантазира. За това не мога да ги цитирам.

Настойчивите искания на Турция изглежда накараха немското правителство да разбере цялата сериозност на положението. Каналът ZDF махна видеото от своя сайт, прокуратурата започна разследване по дело за „обида на държавен глава на чужда държава“, Турция поиска официално да бъде привлечен под съдебна отговорност немския комик Ян Бемерман (Jan Böhmermann). Сега всички чакат решението на канцлера Меркел, която прецени, че тези стихове са „съзнателно обидни“.

И макар че немското правителство и медиите признават, че текстът е възмутителен, правят впечатление опитите да се замете инцидента с непрекъснати разговори за „свободата на печата“. Привеждат се мнения на „експерти“, звучат призиви за „демократична толерантност“. Нещо повече, шефът на медийния гигант Axel Springer Матиас Депфнер разгръща кампания за солидарност с автора на тази гнусотия. В своето обръщение той казва: „ Ердоган контролира почти 90% от печатните издания в своята страна“.

Това е гигантска „лъжа“, което се вижда от тиражите и броя гледания. Но най-отвратителното е, че това го казва медийният монополист в Германия! Медийната империя Axel Springer е най-голямата в Европа. Тя владее или е акционер в повече от 150 вестника и списания в над 30 страни. Само в Германия Axel Springer контролира 23,6% от пазара на ежедневници. Човекът обвиняващ президента, че „контролира над 90% от печатните издания“ е ръководител на тази компания!

Кой е по-безнравствен?Немците и немското правителство са много чувствителни по въпроса за „германската култура“. Може би тя е била създадена в опит да се скрие факта, че имено този народ е бил наричан от римляните „варвари“. Но ако нейният хумор е на нивото на „немската порнография“, тогава германската култура се нуждае в сериозно обсъждане. Що се отнася до свободата на печата. Турция е страна в която чуждите консули могат в съда да си правят селфи с подсъдимите. Докато Германия не пуска турската преса в залата на съда, където се слуша делото на секретни сътрудници на разузнаването, обвинени в убийство на десетки хора, в това число осем турци.

Обърнете внимание на новините от 28 март 2013 година: „В залата на висшия земски съд в Мюнхен, където се разглежда делото на неонацистката терористична банда NSU, не бяха допуснати AA, TRT и вестник Hürriyet. Правителството поиска да бъде уважена „независимостта на съда“. Наскоро това дело, което не е мръднало нито крачка от три години, беше удължено до януари 2017 година!

В Германия има и добри неща. Но тези противоречия развалят всичко.